Home » Селища, от които масово мигрират българи в Мадара.

Селища, от които масово мигрират българи в Мадара.

Първите поселници в Мадара се заселват в края на XIX в. от съседното с. Кюлевча. През 1906-1907 г. пристигат седем семейства от с. Марково, отстоящо на 20 км. от Мадара. От Добруджанско идват няколко семейства през 1904 г. Най-значимата общност в Мадара е на бежанците от Егейска Македония, преселени на няколко етапа в началото на XX век. Първите бежанци пристигат след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Втората бежанска вълна на заселници в Мадара е след войните от 1912-1913 г. и след Първата Световна война от 1914-1918 г. От Леринска околия към Мадара се насочват 16 семейства, наброяващи 90 души. На няколко вълни през 1919 г., през 1929 г., след края на Първата Световна война и до средата на XX  век в Мадара се заселват и много хора от Западна България – “шопите”. Преселници от Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Радомирско, Брезнишко, Трънско, Босилеградско, Врачанско, Монтанско и Кулско. Някои от тях са свързани с преминаване на български земи към сръбско по силата на Ньойския мирен договор. Най-масово преселване на българи от този край се осъществява след голямото изселване на турци от селото през 1935 г. Голяма вълна на преселници към Мадара от Пиринска Македония се осъществява в навечерието на Втората Световна война 1936-1939 г., като тази миграция започва през 1929 г. Тракийските преселници в Мадара идват групово и единично в различно време. Най-многолюдна е групата пристигнала от Чирпанско през 1935-1936 г. Няколко семейства идват от Еленския Балкан през 1946-1947 г. Единични преселения от Цяла България и извън нея се осъществяват непрекъснато от Освобождението до днес.
Повече информация за тези процеси можете да прочетете ТУК в откъса от книгата “Севременна Мадара” от Васил Маринов.